Йовков и християнските добродетели
- StD
- Посещения: 6110
В края на миналата (2017/2018) учебна година и в началото на настоящата (2018/2019) ученици, които завършват VI клас и започват VII клас, участваха в програма „Йовков и християнските добродетели“ на фондация „Толерантност“. Програмата се реализира с финансовата подкрепа на дирекция Образование и младежки дейности към Община Варна и в партньорство със СУЕО „Ал. С. Пушкин“ и СУХНИ „Константин Преславски“.
Участие в програмата взеха учителите по български език и литература Наталия Николова и Тонина Тонева, а занятията бяха водени от Огнян Узунов от фондация „Толерантност“.
В попълването на въпросници участваха 121 ученици и 118 родители, а в дискусиите - 115 ученици от училището.
Всички участници от VI клас посочиха, че Серафим от едноименния разказ на Йордан Йовков е беден, но готов да пожертва и малкото, което има, за да помогне на изпадналия в беда. А за Еньо преобладаваха мненията, че той е скъперник и егоист. В задачата за интертекстуално свързване на библейски цитати с характеристиките на двамата герои участниците оприличиха Серафим на добрия самарянин, а Еньо - на богатия, който иска да стане християнин, но не желае да се откаже от богатството си.
В началото на часа, който проведохме по програмата, участниците си припомниха как са отговорили на задачите от въпросниците и единодушно изразиха мнението си, че Серафим е представител на духовния свят, а Еньо, понеже притежава кафене, е представител на материалния. Водещият на дискусията обърна внимание, че Еньо не е изцяло отрицателен герой и че това става най-ясно от невербалните знаци в общуването му с бедняка - той прехапва устните си и замълчава, когато осъзнава какво е сторил Серафим.
При подреждането на листчетата участниците свързваха двойки думи от един и същ порядък на принципа на опозицията: КУПУВА СЕ С ПАРИ – НЕ СЕ КУПУВА С ПАРИ. Затруднение изпитаха при двойката ОБЩУВАНЕ - РАЗГОВОР. Тук водещият помогна на учениците, като ги попита за какво ги таксуват мобилните оператори – за разговор или за общуване. След което разясни, че човек може да разговаря с всеки, но общува само с близките си, с онези, които споделят неговите ценности. При обсъждането на двойката ДОСТОЙНСТВО – ВЛАСТ господин Узунов обърна внимание на факта, че достойнството е единственото нещо, което друг не може да ни отнеме, а можем само сами да го изгубим.
В дискусията участниците трябваше да отговорят на въпроса: „От кое бих страдал повече: ако изгубя нещо, което мога да купя с пари, или ако изгубя нещо, което не мога да купя с пари?“. Повечето участници споделиха, че биха страдали повече, ако изгубят нещо, което не може да се купи с пари. В края на дискусията, заедно с водещия обобщиха, че и двете са важни, но духовното трябва да доминира на материалното. Например идеята за ДОМ трябва да е водеща, когато си строим или купуваме ЖИЛИЩЕ.
През настоящата учебна година същите участници имаха за задача да свържат характеристиката на Моканина от „По жицата“ с някого от синовете в християнската притча: с този, който казва, че няма да отиде на лозето, но отива, или с другия, който казва, че ще отиде, но не отива. В началото участниците даваха разнопосочни отговори, но след като водещият зададе помощния въпрос - кой от синовете се променя към добро, вече всички участници посочиха, че оприличават Моканина на първия син.
Участниците отново подреждаха листчетата, но този път на тях бяха написани същност, проявление, цитат и провинение на трите християнски добродетели – вяра, надежда и любов. Задачата беше по-трудна от миналогодишната, но във финала участниците осъзнаха, че надеждата е свързана с търпение и е насочена към бъдещето, любовта е свързана с отношение, а вярата – с дела. Припомниха си и това, че те са сестри, а тяхната майка е Мъдростта – София, както и че ако добродетелите не са свързани с мъдростта, се превръщат в пороци. Дискусията беше проведена на базата на това кой принцип предпочитам повече: „Око за око, зъб за зъб“ или „Ако те ударят по едната страна, обърни и другата“. В края на занятието беше разяснено, че първият принцип е старозаветен и той обслужва правото в общността, докато вторият е християнски и е свързан с личността, т.е. първият е безличен и с него борави правото, а вторият е личен и може да бъде приложен само към много близък човек.
Чрез проведените занятия по програма „Йовков и християнските добродетели“ във вид на игри и дискусии участниците се упражняваха в разграничаването на материалното от нематериалното и на християнските добродетели от принципите. Емоционалният момент от тези часове по литература ще помогне на учениците да прилагат наученото в живота си. Интерактивният метод на занятията по програмата ще допринесе за по-доброто усвояване на учебния материал, за разбирането на християнските добродетели и за превенцията на агресията в училище.