Незабравимо

Минаха доста месеци откакто се върнах от Русия, но спомените още не са избледнели .... вярвам, че това никога няма да се случи, защото такива неща не се забравят .... , а се помнят също както приказките, които родителите ни разказват за лека нощ.

Ето и моята приказка:

Тръгнахме 10 ученици от България, аз единствена от Варна. Всичко беше повече от организирано и всичко вървеше по план. Пътувахме със самолет от София.

И ето, че кацнахме в Москва, а там времето спря и сякаш сърцето ми излезе извън ритъм ... , но не вярвам да беше от студения въздух ..... имаше друга причина ........ скоро след това я разбрах .....

Москва за мен винаги е била и винаги ще бъде снежната принцеса на Руся. Москва е някакво друго измерение, друго време - пространство и наистина попаднеш ли там ......сякаш си едновременно в света на Принцеса Анастасия, на Пушкин и в 22 век. Странно, но наистина имаш чувството, че отнякъде ще излезе карета, водена от грациозни коне .... а всъщност виждаш технически върхове на човешката мисъл.

На следващия ден, започна и това, за което бяхме дошли - да се състезаваме - НЕ - това не беше състезание, защото всички бяхме победители - всички бяхме спечелили най-прекрасната награда - да отидем до Русия. На последния етап от конкурса се срещат финалните участници от страните, които участват във фестивала. А именно - България - Франция - Русия и САЩ.

И всички показват своите таланти - едни пеят, други рецитират, трети изиграват сценки .....един концерт, в които главните участници бяхме ние.

Мисля, че каквото и да кажа, то не може в никакъв случай да опише, това, което всеки един от нас е чувствал през онази нощ. Ти ставаш част от приказката, ставаш главният герой ........ Може би може да се сравни с чувството, което изпитва писател, когато твори .... когато актьор излезе на сцена или художник ..... държи четката си за рисуване! И разбира се всичко това има смисъл, когато е споделено.

Руснаците са повече от нашите славянски братя, те са едни истински и всеотдайни приятели. Никога не съм очаквала толкова истински да са. Може би хората на север са други, свикнали с превратностите на природата, те са се сплотили и предлагат подслон и прегръдка на всеки. Нищо не би било същото, ако не бяха студентите от университета в Нижни Новгород.

Пожелавам на всеки да се запознае с истинския руски дух ...... уникален е ... вдъхновяващ ..... и незабравим .....

Дорина Георгиева

към статията "Дружба на езиците – дружба на народите"