•  pushkin@sueovarna.com
  •  +359 52 60 96 96


 

Search HP

Всяка година в последната сряда на месец февруари отбелязваме Световния ден за борба с тормоза и насилието в училище. Тази инициатива започва през 2007 г., когато две момчета от Канада застават зад гърба на свой приятел и съученик, който бил тормозен от други ученици, защото дошъл на училище с розово поло. Дейвид Шепърд и Травис Прайс купуват розови тениски и на следващия ден ги раздават на всички в училище, които дръзват да се включат.  А те се оказали много.

Какви са митовете за тормоза в училище и каква е реалността?

МИТ: Понякога децата „сами си го търсят“.

РЕАЛНОСТ: Никое дете не си „търси“ тормоза. Някои деца може да действат или да изглеждат по начин, който привлича оказването на тормоз; наш дълг е да се противопоставим и да помогнем на тормозеното дете да изгради умения да се справя по-ефективно и да създаде приятелства.

 

МИТ: Понякога извършителите на тормоз всъщност помагат на своите жертви, като ги подтикват да се научат да се защитават.

РЕАЛНОСТ: Страхът не може да помогне да се учиш да се защитаваш. Умението да отстояваш себе си може да се развие само в атмосфера на разбиране и насърчения, а не чрез принуда и заплахи.

МИТ: Можеш да удариш тормозещия и това ще сложи край на тормоза.

РЕАЛНОСТ: Нормално е да сте ядосани и да искате да отвърнете, но ситуацията се усложнява още повече, ако проявите агресия или насилие.

 

МИТ: Само момчета, които са женствени и дребни, стават обект на тормоз; само момичета, които са несигурни или с наднормено тегло, стават обект на тормоз.

РЕАЛНОСТ: Тормозът не се ограничава до ученици, които проявяват характерни черти на пасивност (предпазливи, чувствителни, мълчаливи, срамежливи, притеснителни и несигурни). Атакувани са както ученици, проявяващи пасивност, така и ученици, които се държат предизвикателно, тъй като някои жертви на тормоз търсят начин да се защитят посредством предизвикателно поведение.

МИТ: Тормозещите са емоционално силни.

РЕАЛНОСТ: Тормозещите компенсират слабостта си с агресия. Това, в което някои погрешно виждат „психическа сила“, в действителност е неуважително потъпкване на границите без зачитане на другите, без мисъл за последствията. Децата, които тормозят други деца, обикновено страдат от несигурност, страх, емоционални травми, на които не се обръща адекватно внимание в семействата им.

 

МИТ: Децата и младите хора, подложени на тормоз, почти винаги казват на някой възрастен.

РЕАЛНОСТ: Възрастните често нямат представа какво се случва, защото децата не съобщават за тормоза. Едва ⅓ от тормозените ученици казват на възрастен. По-малко вероятно е момчетата и по-големите деца да споделят с някой възрастен, отколкото момичетата и по-малките. Защо децата не са склонни да съобщят за упражнения над тях тормоз? Възможно е да се срамуват, да се страхуват от отмъщението на извършителите.

Нека и тази година, в последната сряда на февруари – 24.02., да заявим своята позиция за неприемане на тормоза и насилието в училище.

Всеки им право да бъде себе си!

Бъди добър, предай нататък!

 

 
Адрес:  ул. Проф. Н. Державин 12 
Град/с.: Варна 9000 
Район: Одесос
Област: Варна
 
Телефонни номера: 052/ 60 96 96, 60 93 35
Факс: 052/ 60 96 96 
е-поща: pushkin@sueovarna.com

 

Сайтът е изработен от учениците Кристиян Страхилов и Йорданка Димитрова от Випуск 2019.
Средно Училище с Езиково Обучение "Ал. С. Пушкин" гр. Варна © 2021
Go to top